Да ръководиш хора не е лесна работа. Вероятно е една от най-предизвикателните.
Мотивация. Делегиране. Коучинг и обратна връзка. Признание за добрите резултати на екипа. Обучение. Индивидуален подход. Да си способен да виждаш цялата картина и ролята на всеки от екипа в нея. Да постигаш личните си цели благодарение на това, че си помогнал на хората от твоя екип да постигнат своите. Да гледаш с едното око към целта, а с другото да следваш пътя.
Когато поради високия си професионализъм си бил издигнат от експертна позиция на позиция Мениджър, бързо разбираш, че новата работа е доста различна. Да бъдеш специалист в професията си далеч не те прави автоматично способен да управляваш други професионалисти от същата сфера.
Има хора с вродени лидерски качества и умения да ръководят екипи. Други имат нужда от обучение, за да се справят успешно. Често страхът да не развалиш предишните приятелски колегиални отношения, „правейки се на шеф“, пречи на адекватното изпълнение на новата мениджърска роля.
Ами неформалните лидери в екипа? Какво да правиш с тях? Защото най-успешните хора в екипите са личности с характер, които са уверени в способностите си и изискват по-скоро отношение като към партньори, отколкото наставничество и проверки. Те имат нужда от признание и подкрепа също толкова, колкото и от справедливо заплащане, което да отчита уникалният им принос в екипната работа. И ако не ги получават, стават застрашени от бърнаут поради значителната разлика между това, което дават и онова, което получават. Един мъдър лидер би трябвало да разпознава тези динамики в екипа си и да умее хем да ги следва, хем да ги управлява. Ако е просто “началник”, тогава е достатъчно да ги “надзирава”.
Мениджърът-лидер успява да създаде положителна вътрешна мотивация у хората от екипа си – да искат да правят това, което правят. Това кара хората да се чувстват „овластени“, вместо „жертви на обстоятелствата“ и значително повишава резултатите от работата им. За това са необходими освен добри комуникативни умения и нагласата да приемаш хората като личности и да имаш индивидуален подход към всеки.
Така, стъпка по стъпка, Мениджърът-лидер става носител не просто на know-how („знам какво и как“), но и на show-how („мога и го правя“). И когато вече е преживял успеха, повторението на това преживяване става лесно. Защото не почива просто на вяра.
Автор: Лияна Петрова