Дали домашното насилие е добило наистина драматични размери или напоследък му се дава повече гласност, но така или иначе темата става все по-актуална и извиква множество въпроси. И тъй като насилието далеч не се изразява само физически, а има и скрита коварна форма – психическото насилие, потърсих мнението на професионалистите в тази област.
Оказва се, че преживелите травма често чувстват неуместно чувство за вина или срам за нещата, които са направили или не са направили. Психологът Едуард Кубани и неговите колеги отбелязват, че оцелелите след травма често изкривяват ролите си в травмата по характерни начини, в резултат на което чувстват неуместно чувство за вина. Психолозите идентифицират четири вида изкривявания (на действителността), които жертвите правят:
– Преувеличават степента, в която са били отговорни за причиняването на свързани с травмата резултати.
– Вярват, че техните действия са по-малко оправдани, отколкото би предположил един безпристрастен наблюдател.
– Заключават, че са виновни за извършване на злодеяние, дори ако действията им са били в съответствие с техните ценности.
– Заключават, че те “знаят”, че едно събитие е щяло да се случи, преди да е било възможно “да се знае”.
Насилниците използват различни техники, за да принудят другите да се държат така, както те искат.
През 1956 г. психологът Албърт Бидерман разработва рамка за разбиране на методите и техниките, използвани в армията за извличане на фалшиви признания от военнопленници. Психолозите сега вярват, че насилниците в много различни ситуации използват същите методи за постигане на контрол над жертвите си. Например, жертвите на домашно насилие или малтретиране в детска възраст често съобщават, че са получавали подобно отношение. Тези методи на насилниците включват:
Изолация: прекъсва се връзката на жертвите с приятелите и семейството, контролират се средствата им за комуникация (телефон, интернет), насърчават се да не се виждат с други хора и да не ходят на работа.
Монополизиране на възприятията: включва физическа изолация, ограничена лична свобода; поведението на жертвите се контролира чрез смесица от чар, съблазняване и враждебност; насърчават се да се фокусира върху желанията и нуждите на насилника, вместо върху своите собствени.
Предизвикване на изтощение и обезсилване: лишаване от сън (например не е позволено да си лягат, будят ги през нощта), контролирана диета (вкл. гладуване), възлагане на прекомерно много работа (поддържа се непрекъсната заетост, дават се много задачи, предизвиква се физическа умора).
Заплахи: заплаха от смърт или нараняване, или насилникът заплашва, че ще се самоубие, ако жертвата не се съгласи с него; заплашване на любимите на жертвата хора; неясни заплахи.
Случайно, непредвидимо във времето угаждане и глезене от страна на насилника: случайни моментни благоразположения; колебание в поведението – понякога приятно, друг път наказващо; даване на обещания („Аз ще се променя!“).
Демонстриране на “всемогъщество” и “всезнание”: насилникът предизвиква конфронтация; приема съгласието на жертвата за даденост (например, действа така, като че ли жертвата никога няма да се разбунтува) и демонстрира пълен контрол.
Унижение и наказания пред другите: контролиране или възпрепятстване на личната хигиена; обиди и подигравки; ограничаване на личния живот.
Прилагане на дребнави изисквания: необходимите неща се правят по определен начин; отправят се дребнави изисквания; установяват се навици, които трябва да се спазват.
И, свиквайки постепенно с този начин на живот, жертвите на домашно насилие често не осъзнават положението си.
Автор: Лияна Петрова