Един ден царят на красивото царство „Градината“ се разболял тежко – изгубил апетит, жаждата му изчезнала, седял с помръкнал поглед и дори не изпитвал повече желание да живее. „Градината“ било царство, известно със своите прекрасни градини от цветя и плодни дървета. Но царят, улисан в управлението на царството си, не бил посадил и едно дърво или цвете.
Повикали главният лечител на царството. Той постоял край посърналия цар, поставил ръка на пулса му и не след дълго го попитал:
– Кога за последен път посадихте дърво?
– Никога не съм посаждал дървета. Това е работа на градинарите.
– Би било добре за вас да посадите едно ябълково дръвче.
Царят се надигнал леко, преодолявайки апатията си и наредил да повикат главния градинар на „Градината“. Когато градинарят пристигнал, царят го попитал какво е необходимо, за да се посади едно ябълково дръвче?
– Млада ябълкова фиданка и лопата, за да изкопаете дупка в земята – отговорил градинарят, който знаел, че всички градини в „Градината“ са почистени от плевели и паднали листа, наторени и поляти.
Царят поръчал да му донесат млада ябълкова фиданка и лопата и се запътил към градината на двореца. Изкопал голяма дупка, поставил корените на дръвчето в нея и ги затрупал с изкопаната пръст.
– Това ли е всичко?
– Това е – отговорил главният градинар, който знаел, че ще повика поливните работници да полеят дръвчето.
Царят останал много доволен от свършената рабата, въпреки потта по челото и умората в ръцете си. За пръв път от много време отново изпитвал глад и жажда. „Какъв вълшебен инструмент е тази лопата! – мислел си той. – Ако има лопата и млада ябълкова фиданка, човек никога повече не може да бъде нещастен!“
И опиянен от откритието си, царят наредил да се садят само ябълкови дръвчета и да се ползват единствено лопати в градинарството. Така, най-после, всички щели да бъдат щастливи!
Градинарите били шокирани от тази заповед, но се бояли да се опълчат срещу царя си, който вече се изживявал като Главен градинар на „Градината“. Изпълнението на заповедта на царя скоро превърнало „Градината“ в „Ябълковата градина“, която обаче изнемогвала от плевели, натрупани паднали листа и липса на влага, защото те не можели да се осигурят с единствено правилния инструмент – лопатата. Хората започнали да страдат от стомашни болки, защото се хранели единствено с ябълки. И царството все повече западало, защото много от поданиците му се чувствали болни.
Царят първоначално отричал проблемите в „Градината“, но с времето ги осъзнал и се разярил срещу главния лечител, чиято „рецепта за щастие“ се оказала не универсална.
– Какво ми пробута ти преди време?! – изкрешял царят на главния лечител. – Излекува ме с посаждането на ябълкова фиданка с лопата, а когато се опитах да направя поданиците си щастливи завинаги със същите средства, царството ми западна напълно!
– Няма универсални рецепти – отвърнал спокойно лечителят. – Нито универсален и единствено правилен инструмент в градинарството – понякога е необходимо гребло за събиране на листата, друг път ножица за подрязване на клоните и ежедневно е необходима вода, а за нея – съдове за поливане. Всеки инструмент има свое място и време на използване, според нуждите на градината.
Царят се замислил и решил да върне градините на градинарите, а той да си се занимава с управлението. И „Градината“ разцъфнала отново.
Автор: Лияна Петрова