Пасивната агресия – високата цена на премълчаването

Пасивната агресия – високата цена на премълчаването

Пасивният тип поведение е лесен за разпознаване:

  • хората се извиняват често,
  • изявяват притеснението си дали не пречат в дадена ситуация,
  • склонни са да се съгласяват с чуждото мнение, дори това да е в техен ущърб,
  • изглеждат миролюбиви и избягват конфликтите,
  • създават впечатление, че не могат да се разгневят.

Агресивният тип също лесно се разпознава – тези хора са:

  • директни в изказа си и се заявяват открито,
  • не се притесняват дали поведението им ще бъде одобрено,
  • бързо показват несъгласие с чуждото мнение,
  • нямат проблеми да изразяват гнева си,
  • не се тревожат дали поведението им наранява някого.

Тези два типа често се срещат в съвместно съжителство, в партньорство в бизнеса или в живота. Основната причина за това е, че агресивният тип има нужда от някой, който не изразява негодуванието си срещу неговото нападателно поведение, някой, който го кара да се чувства силен, умен и „правилен“, преглъщайки обидата от незачитането му като личност.

На пръв поглед двойката Пасивен – Агресивен няма проблеми. Пасивният винаги е в позицията на „губещ“, докато агресивният е вечният „печелещ“ в тази диада. Ролите са разпределени доброволно и всеки си играе своята. Това е, което се вижда на ниво поведение. Но поведението е само „върхът на айсберга“, под който бушуват неизразените чувства. Когато чувствата нямат пространство да бъдат изявени или дори не може да се говори за тях, те не изчезват, а могат да бъдат трансформирани в по-приемливи за човека чувства. Така често пасивните личности  трансформират гнева си в тъга, която им дава възможност ако не да се разкрещят гневно, то поне кротко да си поплачат. Агресивните личности, за които тъгата е неприемливо чувство, често я трансформират  в гняв – не успяват да поплачат, но пък се разтоварват, изразявайки гнева си.

Хората, които са пасивни, често имат проблеми да се изправят пред ситуациите, които ги разстройват, по открит и непосредствен начин. Вместо това, те са склонни да потискат гнева си, а след това да се оплакват от човека или ситуацията на някой друг – или да отприщват гнева си срещу някого, който няма нищо общо с проблема им – сервитьорката, секретарката, уличното движение или домашния любимец и децата. Накратко, хората, които се държат по пасивно-агресивен начин са пасивни, когато тревожната ситуация възниква, но агресивни в изразяването на гнева си.

Пасивната личност, която не може да изрази гнева си и не си позволява да тъгува, често насочва неизразения гняв и агресия към самата себе си – обвинява себе си, не одобрява постъпките си или външния си вид, подценява способностите си и губи самочувствието си.  Неспособна да отговори директно на агресора, пасивната личност намира индиректни начини за разтоварване на напрежението – случайно поврежда скъпа за него вещ, закъснява с крайния срок да му предаде отчета си (най-често „поради болест“), неволно споделя публично някоя неудобна за него тайна. Така поне малко накланя везните в своя полза, проявявайки пасивна, завоалирана агресия.

Макар, че по подразбиране отнасяме жените по-скоро към пасивния тип, а мъжете – към агресивния, срещаме все повече жени, които проявяват агресия и мъже, които изпадат в тъга и депресия поради потиснати нужди и желания. Решението на тези крайни типове поведение е асертивният стил на отстояване, за който е необходимо адекватно обучение и съзнателно практикуване – единственият, който следва принципа „Печеля – Печелиш“ в общуването.

Автор: Лияна Петрова

Leave a reply

Your email address will not be published.