Айнщайн доказва, че времето е относително. Източните мъдреци твърдят, че времето не съществува и единственият истински момент е настоящият. Заетите хора на Запад твърдят, че има време, но то никога не достига. Особено за нещата, които обичаме да правим.
В книгата си „7-те навика на високоефективните хора“ Стивън Кови разпределя ежедневните ни дейности в 4 квадранта според това доколко спешни и важни са те:
Стивън Кови
Квадрант I „Спешно и Важно“
Ако повечето от ежедневните ни задачи попадат в този квадрант, може да се каже, че живеем в обстановка „на пожар“ – нямаме никакъв толеранс във времето, затрупани сме от неотложни задачи, които няма за кога да чакат, изискват бърза реакция от наша страна и при това са важни, т.е. са с голям приоритет:
- Изпълнението на месечния план по продажби в последните дни от месеца;
- Купуването на подарък за рождения ден на любимия (който е довечера!);
- Предаването на проекта (който стартира утре!);
- Отиването на лекар, след като вече цяла седмица главата ви боли от безсънните нощи поради ежедневното напрежение;
- Планирането на годишния отпуск (ужас, срокът беше вчера!);
- Спешната среща с директорката на училището, в което учат децата – пак проблеми с поведението и оценките (така е, като нямам време за се занимавам с тях);
- Зареждането с гориво (защото резервата на колата свети от три дни).
Задачите от този квадрант биха били далеч по-малко, ако отделяхме повече време и внимание на следващия квадрант II.
Квадрант II „Не Спешно, но Важно“
В този квадрант са дейностите по профилактиката:
- Ежедневно се грижа за здравето си – спортувам, ходя пеша, храня се с богата на хранителни вещества храна, давам си време за почивка между задачите, доставям си радост;
- Ежедневно търся нови клиенти, правя срещи, поддържам контакт с настоящите клиенти, за да осигуря продажбите в края на месеца;
- Правя периодични (седмични) срещи с екипа си, за да обсъждаме актуалните проблеми и да намираме своевременни решения – така намалявам риска от натрупване на напрежение и забавяне на работата, а имам и време да поговоря с хората си, да разбера как се чувстват в живота изобщо;
- Подготвям проекта стъпка по стъпка, като спазвам графика си и съгласувам навреме дейностите по него и разговарям с хората, които са включени в тях;
- Общувам с любимия си човек – интересувам се как е минал денят му, какво го вълнува, как се чувства, какво иска, какво го потиска, какво го радва, какъв подарък иска за рождения си ден, къде предпочита да прекараме отпуските си, кога може да вземе отпуск;
- Общувам с децата си – говорим за това, което обичат и мразят, за това как се чувстват, за приятелите им, за учителите, за чувствата им към мен и моите към тях, за привилегиите и съпътстващите ги отговорности, за въпросите, които имат – какви са първо техните отговори и какво мисля аз, накрая;
- Срещам се с приятели – смеем се, разказваме си истории, споделяме преживяванията си, изплакваме си проблемите, даваме си подкрепа, показваме слабостите си.
Колкото повече от дейностите ни попадат в този квадрант, толкова повече нарастват шансовете ни да живеем пълноценно и пълнокръвно, едновременно изпълнявайки отговорностите си и радвайки се на живота.
Квадрант III „Спешно, но Не важно“
В този квадрант са маскираните като „спешни“ дейности, които реално можем да отложим за по-късно, но не го правим и така те „изяждат“ времето ни:
- Отговарянето на всякакви телефонни обаждания, защото телефонът звъни и не можем да се въздържим да не го вдигнем;
- Следенето постоянно кой какво е постнал последно във Фейсбук;
- Преглеждането и отговарянето на купищата излишна кореспонденция.
Квадрант IV „Нито Спешно, нито Важно“
Тук попадат дейностите, които вършим, за да „убием времето“:
- Продължителните разговори на банални теми просто защото другият отсреща скучае;
- Разглеждането на развлекателни списания и сайтове.
Разбира се, списъците нямат край.
Пренареждането на приоритетите и фокусирането на повечето от дейностите ни във Втори квадрант – Не спешно, но Важно – ни дава възможност:
- Да осъзнаваме действията си и резултатите, до които те довеждат;
- Да си даваме възможност да забавяме темпото – най-важната предпоставка за съзнателен живот;
- Да се наслаждаваме на уникалността на настоящия момент, който никога повече няма да се повтори.
И да имаме време за всичко, което считаме за важно в живота.
Автор: Лияна Петрова