Възможно ли е да има неангажираща връзка? Що за връзка е тя тогава? Какво е това, което „свързва“ двете страни? И ако няма свързаност има ли връзка? Или е просто контакт?
Ако в една връзка участва предимно единият партньор, а другият предпочита да бъде неангажиран, то тогава това не е връзка – не съществува връзка от един човек. Не че неангажираният няма право да се държи като такъв. Разбира се, че има. Просто това не е връзка. И това осъзнаване може да донесе голямо облекчение на онези, които „висят“ сами в неангажираща връзка.
В ежедневната си работа с хора все по-често се срещам с този феномен, особено при преобладаваща онлайн комуникация между двама души: „Уж си изкарвахме добре, имахме сходни интереси, пихме няколко пъти кафе /бира… И в един момент той/ тя се оттегли, спря да пише. Чудя се, къде сгреших? Чувствам се отхвърлен/а и изоставен/а. След две седмици ми писа, че предпочита неангажираща връзка. Чудя се – как да разбирам такава връзка?“
Внезапното оттегляне на единия партньор в комуникацията, наричана „връзка“, често оставя другият освен с огромно чувство за вина поради несподелените чувства, също и с перспективата да продължи сам да поддържа тези „взаимоотношения“, като прибягва най-вече до помощта на собственото си въображение: „Защо ли се случи така, какво ли прави той/ тя сега, дали е подходящо да пиша пръв, какво ли ще си каже, ама да не се изложа, да не досаждам, да не…“ Много страх и объркване и никаква яснота. Кошмар!
В основата на желанието за неангажираща връзка стои страхът от поемане на отговорност за собственото ни поведение: „ Може би се страхувам от последващо отхвърляне, понеже се чувствам всъщност не достатъчно добър? Може би се съмнявам, че някой може да ме изтърпи по-дълго от няколко дни (майка ми твърди, че е невъзможно)? Вероятно вътрешно (тайно дори и от себе си) съм убеден, че не заслужавам да бъда обичан? И затова предпочитам да не се ангажирам. Ами да. Просто ще си опитам късмета. Малко флирт с надеждата за „нещо повече“ (ама нищо повече!). И после – кой от къде е…“
Няма лошо. Просто това не е „връзка“. Няма ли ангажимент, връзката не съществува.
Ангажимент не означава непременно обвързване. Ангажиментът показва, че имам определено отношение към другия човек, че не ми е безразличен, че поемам отговорност за действията или бездействията си, че осъзнавам до какво биха довели те в процеса на нашето общуване. Означава също, че не се страхувам да опитам да се приближа.
Кое прави така трудно изграждането на връзка? Вероятно тъкмо изграждането: „Нямам търпение, не съм сигурен, може да греша за човека, той със сигурност греши за мен. И когато разбере, че не съм този идеален партньор, за когото вероятно ме мисли, ще ме напусне. Така че – най-добре да напусна пръв. Трябва ли да се обяснявам? По-добре – не. Да си мисли каквото ще. Не смятам да си разкривам чувствата.“ Пък и наясно ли съм с тях, всъщност?
…И така до следващата „връзка“ – същата като предишната. Страх, недоверие, съмнение, негативна представа за себе си (често компенсирана от високо самочувствие), ограничени комуникативни умения (какво да кажа, кога да го кажа, с какъв тон да го изговоря…), неведение относно онова, което действително искам, от което реално имам нужда.
Голямо объркване в умовете и сърцата – кой съм аз, какво мисля, какво чувствам? Как постъпвам в резултат на личната си себеоценка, мислите и чувствата си?
Не „как е правилно да мисля, чувствам и действам“. Защото не съм „продукт“, който си търси купувач на пазара. А човешко същество – със собствен усет за себе си, другите и света. С ценностна система. С нужди и желания. С воля и разум. Със собствена етика, която често дори превъзхожда заложения и узаконен обществен морал.
И постепенно, връзка след връзка, бавно и полека, дори само идеята за връзка се превръща в травматично преживяване. Страхът от пореден провал е така парализиращ: „Вече май и аз искам неангажираща връзка. Мога да започвам, но не мога да поддържам връзка. И се чудя – какъв ми е проблемът? Няма ли някаква техника, която да ми помогне да бъда успешен във връзките? Някакъв „наръчник на успешния партньор“? Да има първо, второ, трето… Няма ли?“
Бих ли могъл, без да имам добра връзка със себе си, да се свържа по добър начин с някой друг?
Автор: Лияна Петрова