Запасихте ли се с тоалетна хартия? Не се срамувайте, повечето от нас го направиха. Независимо от възраст, пол, социално положение и хранителни предпочитания. Тоалетната хартия свърза месоядците с веганите, политиците с гражданите, шефовете с подчинените им. Всички покорно сведохме глава пред физиологичните си нужди.
Но защо в такива количества? Защо точно тоалетната хартия се превърна в символ на индивидуалните ни стратегии за справяне с предизвикателството „корона вирус“? И то не само в България, но и в световен мащаб.
Какво усещане ни дава притежаването на „достатъчни количества“ тоалетна хартия?
Първите обяснения у нас се свързваха със статута й на дефицитна стока в недалечното ни минало. След това се появиха хипотези за несъзнателното ни отношение към тоалетната хартия като към последен символ на цивилизования ни живот.
Несъзнаваните ни импулси за действие, обаче, особено в предизвикателни ситуации, в които се усещаме застрашени и действаме по-скоро водени от инстинктите си, отколкото от разума и логиката, имат далеч по-дълбоки корени. В ранното ни детство.
Ерик Ериксън, германски психолог и психоаналитик, ученик на Фройд, разработва своя теория за психосоциалното развитие на човека от раждането до старостта, което преминава през осем стадия. На всеки от стадиите изграждащата се човешка личност е поставена пред определени предизвикателства. От степента й на справяне със съответстващото на конкретния стадий предизвикателство зависи дали този етап е преминат „успешно“.
Ако сме получавали в достатъчно количество и навременно храна, внимание и човешка топлота през първата фаза от психосоциалното си развитие (от раждането до 1,5 година), се научаваме да се доверяваме на хората и света около нас, изграждаме си усещане за сигурност и се чувстваме признати.
Ако на възраст между 1,5 и 3 години сме се научили да контролираме телесните си функции и да посещаваме тоалетната, насърчавани и подкрепяни от родителите си в усилията си да станем самостоятелни индивиди, развиваме усещане за автономност и свободна воля. Тази първа възможност да упражняваме свободната си воля ни кара да се чувстваме способни да се справяме с проблемите и по-нататък в живота. Дава ни усещане, че можем да контролираме ситуациите.
Основният въпрос на тази втора фаза е: „Мога ли да се справя сам или трябва винаги да разчитам на другите?“
Какво се случва с нас, когато тази втора фаза е премината трудно – с подигравки за неволното изпускане и подмокряне или с продължаващо носене на памперси над 3 годишна възраст? Тогава срамът и съмненията в способността ни да се справяме сами, заемат мястото на автономността и свободната воля. И често съмненията, че можем да се справяме, се компенсират от желание за свръх-контрол и деспотично поведение.
И къде е тук мястото на тоалетната хартия?
В обстановка на непредвидимост и невидима заплаха, обладани от реални и нереални страхове, убедени, че всеки човек би могъл да бъде потенциално застрашителен за нашето здраве, усещането за загуба на контрол върху ситуацията се увеличава драстично. Това ново екстремно усещане ни връща несъзнателно към онзи стадий от психосоциалното ни развитие, когато сме се учили да упражняваме контрол, да се чувстваме автономни, да прилагаме свободната си воля. И, някак естествено, свързваме това усещане с използването на тоалетната хартия – колкото повече от нея притежаваме, толкова по-сигурни ще се чувстваме, упражнявайки „контрол“.
Докато се подготвяме за следващия стадий (възраст от 3 до 6 години), където или се научаваме на инициативност и развиваме кураж, или изпадаме в безкрайни обвинения и самообвинения и губим целите си в живота. А ако вече сме големи, това, което избираме, зависи само от нас.
Художник: Ина Николова Автор: Лияна Петрова