„В една порция яйца с бекон кокошката е въвлечена, а прасето е отдадено.“
Макар и наблюдаван първоначално само сред хората от помагащите професии, в последните години синдромът „бърнаут“ навлиза във все повече области от професионалния и личния ни живот. Мениджърите на високи позиции са не по-малко застрашени от бърнаут от лекарите или психотерапевтите. Мъжете и жените, вложили всичките си сили във връзката си, инвестирали целия си емоционален (а понякога и финансов) ресурс, са също толкова податливи на бърнаут, колкото и медицинските сестри.
Какви са общите причини за бърнаут при всички тях?
Бърнаут синдромът има една основна характеристика – силно нарушено равновесие, сериозен дисбаланс между даване и получаване. Даваш най-доброто от себе си, изразходваш твърде много от скъпоценните си ресурси – време, внимание, разбиране, емоционална подкрепа…, отдаден си на любимото си занимание. В отговор, обаче, получаваш твърде малко. Дори доброто заплащане (при професиите) или доброто финансово състояние (при връзките) не са достатъчни, за да запълнят недостига на емоционална удовлетвореност.
Кои хора никога не влизат в бърнаут?
За да има „изпепеляване“, първо трябва да е имало огън. Хората, които си позволяват да бъдат въвлечени, но никога не се отдават на това, което правят, са предпазени от бърнаут. Тъй като никога не са били твърде „запалени“, никога и не „прегарят“. Карат я по-спокойно. Е, вярно, и резултатите им обикновено не надхвърлят средното ниво – и в работата, и във връзките.
Как започва всичко във връзките?
За да стигне до състояние на бърнаут, човек започва връзката си с голям ентусиазъм и високи очаквания, чувства се влюбен и готов да сподели живота си с другия. Започва да дава най-доброто от себе си – внимателен партньор, винаги на разположение, успява да отгатва нуждите и желанията на „половинката си“ и да ги удовлетворява. Цялото му внимание е погълнато от партньора. Отдал се е изцяло. Инвестирал е цялата си енергия, вложил е във връзката идеализираните си очаквания и поставя пред себе си високи цели.
В тази първа фаза на ентусиазъм обикновено човекът получава от партньора си признание за това, което така или иначе прави с любов. И това го кара да инвестира още и още.
Но времето минава. Неговите свръх-усилия да бъде перфектният партньор, често жертвайки собствените си нужди и желания, започват да му натежават, започва да се уморява винаги да бъде „съвършен“. Признанието намалява, защото другият е приел свръх-усилията за норма в общуването помежду им и вече не се впечатлява. И нашият човек започва да си дава сметка, че целите, които си е поставил в началото, са били твърде амбициозни, приети в състояние на емоционална еуфория. Но тя вече липсва. Първоначалният огън няма с какво повече да се поддържа. И лека-полека… започва… да… угасва…
Какво следва?
В последващата фаза на стагнация човекът започва да се съмнява в себе си и в това доколко добре се справя с ролята си във връзката. Започва да страда собствената му себеоценка, което се отразява и на самочувствието му. Ако на този критичен етап другият партньор започне да отправя критики и да показва неодобрение към него, това само засилва убеждението на човека, че нещо не е наред, че връзката вече не е същата. Вече малко хубави неща се случват. Така Той или Тя се изолира от другия, често насаме с бутилка алкохол или друго вещество, осигуряващо му интимна връзка със себе си.
Следва фазата на фрустрация и човекът започва да се пита има ли смисъл изобщо да се продължава така? Започва да се прибира късно и обикновено е твърде уморен, за да бъде ангажиран с каквото и да било вкъщи. Ако на тази фаза не се потърси професионална помощ от психолог или психотерапевт, за да се изяснят причините за състоянието и да се набележат евентуални стъпки към положителна промяна, има риск връзката да се прекъсне емоционално. Ако това се случи, най-често следват два сценария – или връзката продължава да крее в състояние на апатия, или се разпада. И в двата случая причина за това е настъпилият бърнаут във взаимоотношенията. Човекът повече не желае да инвестира никакви ресурси във връзката, дори му е трудно да издържа присъствието на другия.
Как можем да се предпазим от бърнаут във връзката?
Да си припомним, че в основата на бърнаута стои дисбаланса между даване и получаване във взаимоотношенията. Така горният въпрос би могъл да се перифразира като: „Как да даваме и получаваме във връзката си?“
Изказването на признание за положените от другия усилия винаги е възнаграждаващо за него. Признанието показва, че си бил забелязан, видян и оценен.
Когато преживяваме нещо в поведението на нашият партньор като нараняващо или обидно за нас, добре е да му го кажем навреме. Трупането на неотиграни обида и гняв води до хронична потиснатост, тъга и неудовлетвореност. Ако не даваме сигнали, че нещо в отношенията ни не е наред, това е объркващо и за партньора ни, който няма как да разгадае какво мислим, ако си мълчим.
Умението да споделяме собствената си гледна точка и да отстояваме позицията си също е важна предпоставка за здрави отношения. Когато и двамата знаем позициите си, колкото и различни да изглеждат на пръв поглед, можем да се договорим помежду си, дори при това да направим някои разумни и за двама ни компромиси.
Намирането на удовлетворяващи занимания извън връзката е важно за поддържането на индивидуалността на всеки от партньорите. Когато искаме във връзката си да получим всичкото удовлетворение от един човек (нашият партньор), това натоварва другия с огромна непосилна отговорност. Освен това – истината е, че няма един човек, който би могъл да удовлетвори всичките ни нужди и желания. Особено ако не сме наясно какви точно са те. Ако не сме наясно „Кой съм аз?“
Към изброените стратегии можем да добавим още: изразяването на емоциите, планирането на почивки, физическата активност, здравословното хранене, да се научим да казваме „не“, да се научим да релаксираме.
И да си предоставяме достатъчно пространство и време за общуване – просто, човешко, откровено общуване. Заедно. Такива, каквито сме.
Автор: Лияна Петрова