Паническо разстройство

Паническите атаки са ключова характеристика на паническото разстройство. Те могат да бъдат разглеждани като комбинация от биологични, емоционални и психологически реакции. Емоционалният отговор при паника определено е страх.

Какво включват биологичните реакции при паническа атака?

Когато съществува реална опасност или когато вярваме, че има опасност, телата ни преминават през серия от промени, наречени реакция от типа „борба или бягство“. Тялото ни реагира физически, когато вярваме, че съществува заплаха и това предизвиква у нас силен страх – ако преценим, че имаме ресурси да се справим, се борим, ако преценим, че ресурсите ни за борба са недостатъчни – бягаме.

Как реагира тялото ни в такива ситуации?

  • Увеличава се силата на сърдечния ритъм и се ускорява пулса. Това позволява кръвта и кислородът да бъдат изпомпвани по-бързо до отделните части на тялото.
  • Увеличава се скоростта и дълбочината на дишането. Това позволява по-голямо количество кислород да постъпва в тялото.
  • Увеличава се потенето. Това прави тялото по-хлъзгаво, което създава трудности на „хищника“ да го хване и също така охлажда тялото.
  • Мускулното напрежение се увеличава в подготовка за реакцията „борба или бягство“. Това е причината за субективното чувство на напрежение, което понякога води до усещане за болка и треперене.

Когато се почувстваме тревожни или уплашени в ситуации, в които няма реална опасност, тялото ни включва автоматична „биологична аларма“. В този случай, обаче, се е задействала „фалшива тревога“, защото няма реална опасност – няма с какво да се ​​“борим“ или от какво да „бягаме“.

Какво се случва с дишането ни?

Когато вдишваме, приемаме кислород, който се използва от тялото и издишваме  въглероден диоксид. За да може тялото да бяга добре, трябва да има баланс между кислорода и въглеродния диоксид. Когато сме тревожни, това равновесие е нарушено, защото ние започваме да дишаме учестено (състояние на хипервентилация). Когато тялото установи този дисбаланс, то отговаря с редица химични промени. Тези промени предизвикват симптоми като замайване, объркване, усещане за задушаване, замъглено зрение, сърцебиене, изтръпване на крайниците и вкочаненост, лепкави ръце и обща мускулна скованост. За хора в състояние на паника, тези физиологични усещания могат да бъдат доста обезпокояващи, тъй като може да се възприемат като знак за настъпваща атака или нещо опасно, като сърдечен удар например. Те, обаче, по-скоро са свързани с хипервентилацията, отколкото с реални физически проблеми.

Какви са психологическите реакции при паника?

Хората, които получават панически атаки, са много добри в забелязването на описаните по-горе физически симптоми. Те непрекъснато сканират телата си за тези симптоми. Това сканиране за вътрешни усещания става автоматичен навик. След като веднъж са забелязали симптомите, те често ги интерпретират като признаци на опасност. Това може да накара хората да мислят, че има нещо нередно с тях, че полудяват или губят контрол, или че ще умрат.

Има редица типични модели на мислене,  които се проявяват по време на панически атаки:

  • Катастрофични мисли по отношение на нормални или тревожни физически усещания (напр. „Сърцето ми прескочи – сигурно получавам сърдечен удар! „)
  • Надценяване на вероятността да се появи паническа атака (напр. „Аз определено ще получа паническа атака, ако хвана автобуса до работата „)
  • Надценяване на ефекта от паник-атаката: мисли по посока на това, че последиците ще бъдат много сериозни или много негативни.

Какъв тип поведение може да предотврати появата на панически атаки?

Когато се чувстваме тревожни или очакваме да почувстваме безпокойство, често действаме по такъв начин, че да контролираме тревожността си. Един от начините да направим това е, като избягваме ситуации, които биха могли да предизвикат паника. Този тип поведение се нарича „избягващо“ и може да изключва:

  • Ситуации, в които сме имали пристъпи на паника в миналото.
  • Ситуации, от които е трудно да избягаме или в които може да е трудно да получим помощ, като например градския транспорт, търговските центрове, при шофиране в пиковите часове на трафика.
  • Ситуации или дейности, които могат да предизвикат подобни усещания – физическа активност, пиене на кафе, емоционални състояния като гняв или силна емоционална възбуда.

Друг вид поведение е „подсигуряващото“ поведение – сядате близо до изхода в киносалона, носите лекарства навсякъде със себе си, или се уверявате, че стоите близо до стената, за да се опрете на нея в случай на нужда. Или може да използвате други, по- изкусни методи за справяне, като се опитвате да се разсеете от   безпокойството си чрез търсене на успокоение, четене или слушане на музика. Макар и да не изглеждат вредни първоначално, ако станете зависими от подобен тип поведения, може да станете дори още по-тревожни, ако някой ден нямате възможност да ги използвате.

Когнитивно-поведенческата терапия е подходяща краткосрочна терапия в случаи на панически атаки. Тя позволява да се изследват ситуациите, които предизвикват този вид разстройство, да се осъзнаят чувствата, които възникват преди и по време на атаката и съпътстващите ги автоматични мисли, и да се работи по посока на нов тип конструктивно поведение.

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *