Самооценката е нашето собствено виждане по отношение на нас самите – мнението, което имаме за себе си, как се оценяваме. Тя е свързана и със стойността, която смятаме, че имаме като хора – какво мислим за себе си и за нашите способности, какъв тип човек мислим, че сме, какви са нашите очаквания. Всички ние имаме мнение за себе си, затова всички имаме „себеоценка“.

Стойността, която смятаме, че имаме като човек, варира при различните хора. Житейският ни опит играе важна роля в определянето на това дали имаме здравословно самочувствие или ниско самочувствие. Ако житейският ви опит като цяло е положителен, тогава вероятно и вярванията, които имате за себе си, също ще бъдат положителни и ще имате здравословно самочувствие.

Ако, обаче, вашият житейски опит е бил по-скоро негативен, тогава вероятно и вярванията, които имате за себе си, също ще бъдат негативни. И тези негативни вярвания за себе си формират ниската себеоценка.

В основата си и ниското и високото самочувствие произлизат от ниската себеоценка, с тази разлика, че поведението на човека с ниско самочувствие отразява неговата реална представа за себе си, докато човекът с високо самочувствие компенсира реално ниската си себеоценка с поведение, което иска да заяви точно обратното.

Здравословното самочувствие, от своя страна, има за основа положителна себеоценка.

Повечето хора имат смесица от положителни и отрицателни житейски преживявания и поради това вярванията, които имат за себе си, също варират в зависимост от ситуацията, в която се намират. Себеоценката може да засегне всички аспекти на нашия ежедневен живот, включително начина, по който мислим, как се чувстваме и какво е поведението ни. Положителната себеоценка е много важна, тъй като е значима мярка за нашето психическо благополучие.