Бърнаут

Специфичните характеристики на съвременния свят са съществена предпоставка за възникването на бърнаут-синдрома – нарастващо отчуждение, самотност, анонимност; налагане на социално-желателни модели на поведение, които са в разрез с вътрешните нагласи на човека; заявяване на високи критерии за професионална реализация, за осъществяването на които в близкото минало са били необходими усилията на няколко поколения. Очакванията към „успешния” модерен индивид са толкова завишени, че за да ги удовлетвори, той трябва да се лиши не само от сън и нормална храна, а и от всичко, което обича и смята ценно за себе си. Така срещите с приятели се заменят от служебни разговори на крак с колеги, семейният уикенд отстъпва пред фирмения тиймбилдинг, училищното тържество на детето се пропуска поради спешните служебни задачи, изискващи работа до среднощ. И тъй като всичко това са компромиси, за реализирането на които човек отдава свръх-ресурси от ограничените си лични запаси, идва момент, когато личността става егоистична и жестока, защото подсъзнателно усеща нарушения баланс между „даването“ и „получаването“. Тогава тя става скъперник – вече не може да отдава подкрепа, тъй като самата тя се нуждае от нея (а доре не знае как и от кого да си я поиска); не иска да преследва първоначалните си примамливи цели, защото вече е осъзнала цената за постигането им, както и това , че не са „нейните” цели; усеща се употребена и похабена, загубила връзка с вътрешния си източник на възстановяване, изчерпана.

Какво представлява бърнаут-феномена?

Специалистите описват с термина „бърнаут“  душевното състояние, настъпващо често при лица, работещи с други хора в отношения, в които те самите се явяват „даващите”. Към симптомите на това преживяване можем да отнесем: влошено общо състояние, психическа и физическа умора, чувство на безпомощност и безнадеждност, липса на желание за работа и на радост от живота. Изчерпването настъпва най-често като постепенно душевно опустошение и засяга предимно хората, които в началото на кариерата си са били ентусиазирани идеалисти.

Понятието burnout (бърнаут) се използва за първи път в психологическата литература през 1974 г. от американския психоаналитик Фройденбергер, който описва често повтарящо се състояние на физически и психически срив, наблюдавано при терапевти в клиники за наркомани, започнали първоначално работата си с голям ентусиазъм.

Феноменът бърнаут, изглежда, не датира от началото на 70-те години, но по-рано е описван с понятията стрес, депресия, отчуждение, изчерпване, обща тревожност.

Въпреки, че се свързва най-често с помагащите професии – лекари, медицински сестри, социални работници – синдромът „бърнаут“ става все по-често срещано състояние сред хората от бизнес средите.

Кои са причините за това състояние и как се проявява то?

Като най-вероятни причини за състоянието на бърнаут се посочват постоянното напрежение и ежедневния стрес, липсата на признание и социална подкрепа. Така бърнаутът се явява синдром на физическо и емоционално изтощение, наблюдаван най-често при хората с професии, чиято работа изисква тесен контакт със „зависими” от тях хора.

Втори важен аспект е развиването на отрицателни, цинични нагласи спрямо „зависимите” от работещия хора – ученици, пациенти, клиенти. Дехуманизираното възприемане на другите може да доведе до убеждението, че те сами са заслужили страданието си.

Третият аспект на бърнаут-синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка, особено по отношение на собствената работа с хора. От това страда не само собственото самочувствие на човека, но и хората, които са пряко въвлечени в неговото обкръжение – семейство, приятели, колеги, „зависимите“.

Към симптомите на бърнаут се отнасят също дистанцирането и отбранителната нагласа спрямо задачите, песимизмът, отрицателното отношение към работата и колегите. Те могат да бъдат придружени от объркващи, конфликтни емоции, депресия, чувство на вина по отношение на търсещите помощ, чувство на безпомощност и безнадеждност, чувство за професионален провал, апатия, раздразнителност, понижена чувствителност и недоверие.

Поведението често се определя като хроничното недоволство, рисково поведение (безразсъдно шофиране, алкохол, опиати), раздразнителност, агресивност.

Физическите симптоми на бърнаут също са много: чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, хронична умора, понижена устойчивост към инфекции, главоболие, гастритни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, загуба на тегло,  свръхтегло.

Изброените симптоми могат да се срещнат и при хора, незасегнати от бърнаут. Понятието „синдром” се използва в по-широк смисъл – наличието на един симптом повишава вероятността да се появят и други симптоми.

Как възниква състоянието бърнаут?

Изследователите на синдрома „бърнаут“ подчертават процесния характер и обратимостта на феномена и определят пет фази на неговото развитие: ентусиазъм, стагнация, фрустрация, апатия, бърнаут. Често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от неговото развитие.

Индивидът, който „изгаря” в работата си, обикновено започва професионалната си кариера с голям ентусиазъм и влага в нея идеализираните си очаквания, като поставя пред себе си високи цели. По време на тази фаза човекът е значително удовлетворен от своята работа. Творческата свобода на работното място и възможността да докаже професионалните си качества създават у него високи очаквания. Ако тези условия липсват, синдромът „бърнаут“ се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много сили и надежди.

След време, обаче, първоначалният ентусиазъм отстъпва на чувството, че поставените цели не могат да бъдат осъществени, че това не е верният път, което довежда до загуба на илюзиите (фаза на стагнация). Удовлетвореността от работата намалява. Много често се изменя ритъмът на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични занимания, за да компенсират стреса, на който са подложени. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, като едновременно с това се увеличават цинизмът и критичността по отношение на работодателя.

Чувството за стагнация може да премине във фрустрация, когато се поставят под съмнение собствените професионални умения или смисълът на работата и професията изобщо. Фрустрацията може да се прояви като повишена склонност към неявяване на работа или честа смяна на местоработата. Ако на този етап индивидът не смени професията си, поради страх от безработица например, той напълно се приспособява и става защитник на статуквото (фаза на апатия, примирение). Той отделя колкото се може по-малко време за професионелната си дейност, като избягва всякакви новости и предизвикателства (отдръпване, фаза на бърнаут).

Между първата и последната фаза на развитие на бърнаут синдрома могат да изминат години (средно 3-4 години), но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в последната фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход, който вижда, е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Последиците от бърнаут могат да бъдат – мозъчен инсулт, нервно-психическо изтощение и дори поява на суицидни мисли. По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието си не виждат изход от ситуацията.

Синдромът бърнаут се явява професионален феномен, при който последствията от свързаните с работата проблеми могат да бъдат пренесени и в личния живот. Той е резултат на хроничен стрес, породен от отношението “помагащ – зависим”. За възникването му играят роля както фактори на средата, така и начинът, по който човек възприема тази среда. Допълнителни фактори, които влияят върху този процес, се явяват знанията, способностите, типът личност, налична социална подкрепа, индивидуалната предразположеност. Към индивидуалните фактори можем да отнесем емпатията, чувствителността, идеализма, тревожността, склонността към свръх-идентификация с другите, чувството за дълг.

Освен личностовите особености, водещи фактори при възникване на бърнаут-синдрома са преди всичко условията на работа – прекалено дългото работно време, различията в разбирането на обществото за същността на самата работа, липсата на достатъчно и своевременно предоставяна информация, липсата на автономност, свръх-очакванията на клиента или пациента, недостатъчната подготовка, разногласията в организацията.

Състоянието на бърнаут води до влошаване на качеството на обслужване и е важен фактор за текучеството, отсъствията от работа, желанието за смяна на професията и ниския професионален морал.

Социалната подкрепа у дома и на работното място ни предпазва в значителна степен от стрес и бърнаут – вниманието, разбирането, приемането и признанието са най-необходимите качества във взаимоотношенията както в личен, така и в професионален план.

Американската асоциация по психология препоръчва следната стратегия за справяне с бърнаут феномена:

Поставяне на нови задачи и цели – тук е важно за личността да си отговори на въпроса “чии идеали следвам – своите собствени или нечии чужди ?“

Помощ от околните (социална подкрепа) – необходимо е да се дискутират проблемите с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно човек да изработи сам тези цели, за да не се поддаде на влияние отвън и отново да приеме погрешни неизпълними задачи.

Намирането на занимания извън работа – за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота, е необходимо в личния живот да се намерят интересни, важни, увлекателни занимания – хоби, спорт, сфери на лична реализация, носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неуспехи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за човека области.

Към изброените стратегии можем да добавим още: изразяването на емоциите, планирането на почивки, физическата активност, здравословното хранене, да се научим да казваме „не“, да се научим да релаксираме.

Аз бих добавила към стратегиите за справяне с бърнаута  съзнателните усилия на личността във всеки момент да може да си отговори доколко това, което прави, е приоритетно за нея; какво й носи (какво чувства и мисли); кое й тежи и с кого иска и може да го сподели. И когато близките са също толкова фрустрирани и не желаят да слушат „чужди” проблеми – да потърси професионална подкрепа от психолог или психотерапевт.  Навреме!

Leave a reply

Your email address will not be published.